Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2010 16:30 - КОЙ МОЖЕ ДА БЪДЕ УЧИТЕЛ
Автор: dimona Категория: История   
Прочетен: 1961 Коментари: 2 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Една истинска история от преди 122 години

 Кръстен съм Никола , по баща Тодоров и съм родом от китния средногорски град Панагюрище .
 Учителствах цели 41 години , като първите си две учителски години изкарах в село Телялкьой , днешното Кликач .Беше през лятото на 1888 година . Току бях свършил с отличие Панагюрското четирикласно училище и тейко ми се спомина . Семейството ми се издържаше от батко . Той беше съдружник на чорбаджи Тодор , от видния род Йордановци от село Карасърлий /Черноград/ . Тодор Йорданов държеше дюкян в това село , съседно на Телялкьой .
 След смъртта на баща ми положението стана тежко и батьо ни извика от Панагюрище . Аз , майка и мъничкото ми сестриче се сграбихме и отидохме в Карасърлий , аз станах помощник на брата в дюкяна .
 Ама работата на чорбаджи Йордана потръгна и напролет той построи в Телялкьой нов дюкян .
Отначало аз замествах брата си в работата на новия дюкян . Бях само на 14 години , но да не се хваля , отбирах от сметките и в много отношения превъзхождах по знания селския учител Петко . Той вече беше доста възрастен и с много малко образование . Телялкьойци  усетиха , че съм уфарда и започнаха да ме задяват за разни услуги . Напиши ми прошение , направи тая сметка , или кондрат , сенет или пък някое писмо . Прочух се значи , че съм по-акъллия от стария учител и лятос селяните ме кандърдисваха на есен да ми поверят училището през идната учебна година . Нямаше как  да не се съглася , но докато траеше училищната ваканция , аз трябваше да се снабдя с позволително за учителстване . А то се издаваше от училищния инспекторат в Бургас . Като вземех позволителното в ръка , тогаз вече щях да се пазаря със селяните от Телялкьой за заплатата и да сключим кондрат , демек договор .
 Дните си минаваха , аз имах работа в дюкяна , но една заран скочих много рано , в тъмни зори и с една овчарска торба на рамо си плюх на петите , та пеш , чак в Бургас .
И не щеш ли , спирам още първия срещнат в Бургас и го питам къде се намира училищната инспекция .Тоя ми ти господин ме поглежда недоверчиво ... За какво му е притрябвала на някакво си момче училищната инспекция ? А аз му думам , че ще искам да ми извадят позволително да стана учител . Господинът ме изгледа още по-учудено и ме пита какво ми е образованието . Отговарям , че съм завършил четвърти клас .При което неговото учудване се засилва , защото по онова време в целия Бургаски окръг имаше само едно единствено трикласно училище в Бургас , а четвъртокласно училище там въобще нямаше .
 - И къде си свършил четвърти клас ? - ме попита непознатият господин .
 - В Панагюрище .
 - Момче ! - ми казва господинът и най-после се издава .- Аз съм инспекторът , сега отивам на обяд , ела подир два часа и ще видим твоята работа . Инспекцията е хей онова здание ! - и посочи към една висока сграда на края на улицата .
 Отивам аз , когато ми казват , показвам му документите и му разказвам , че селяните от Телялкьой ме одобряват и искат за учител . 
 Без много приказки инспекторът с важен вид отиде до лавицата с книги , взе една и започна да чете : "Кой може да бъде учител ? - да е български поданик , да е източноправославен , да е свършил най-малкото трети клас и прочие и прочие и да има навършени 17 години . Ами сега !? На всички условия , рече че отговарям , но на последното - не .
 Обясни ми , че писмено разрешително , според закона не може да ми издаде , но ще си затвори очите и щом селяните ме искат , спокойно можем да се спазарим с тях , да направим кондрат и да започвам да учителствам . Накрая си стиснахме ръцете и инспекторът ми рече , че е абсолютно сигурен , че ще се справя с работата много добре .
 Върнах се пак в село . Спазарихме се пред дюкяна , където аз с калпаче на главата и в абяно костюмче , с папионка на врата , седях прав като пред съд , а училищните настоятели бяха седнали и умуваха ... Председателстваше най-богатият в Телялкьой - чорбаджи Манол Славов . Докато вървеше пазарлъкът , той си дялкаше с ножче клечка , от която щеше да прави шилка . Най-подире дойдохме до най-важния въпрос - за парите . Но за моя изненада и той се разреши бързо . Настоятелите лесно се съгласиха да ми дадат по- висока заплата от тази на предшественика ми даскал Петко , защото аз съм бил по-учен от него .
 Тъй аз , четиринадесетгодишен , станах малкото даскалче на Телялкьой . Учех децата за заплата от 440 лева за цялата година . На следващата година дори ми увеличиха заплатата на 480 лева .През 1888/1889 година обучавах три отделения , а на следващата за пръв път в селото открих четвърто отделение .
 Че тъй минаха първите две години на моето учителстване в калното село Телялкьой , далече от родното и свидно Панагюрище ...
Докато бях в това село се започна строежът на железопътната линия Ямбол - Бургас .
Инженерите бяха чехи и квартируваха в Телялкьой . Единият се казваше Шнее , а другият - Лешнер . Кмет тогава беше Коста Драшев от Кавак-махле , това село беше в Телялкьойска община . Та кметът ми каза да помагам при размерванията на траншировката на линията и аз през свободното си време бях все покрай чехите - инженери .
 С моето четвъртокласно образование , аз малкото учителче , просвещавах и отварях очите на децата за науката в село Телялкьой , преди шейсет години . Но началото никога няма да забравя ... После се върнах в родния град и там изкарах още две учебни години . Събрах кураж и опит и свърших Казанлъшкото педагогическо училище . Шест години учителствах в Панагюрище , 22 години - в София и 7 в Цариградското българско училище в Пера . Та в Цариград се хванах и написах буквар и първа читанка , отечествознание , сметанки , ръководства по четене и писане в първо отделение . А в Турция  , заедно с един турски учител пък , написахме сметанки за отделенията и геометрии за четвърто и пето отделение . Та аз , Никола Дончев , тръгнах като учител от Кликач и стигнах до Цариград , пенсионирах се и след пенсионирането си работих като учител в Руското училище в София . Но първите ми учителски години , прекарани в село Телялкьой ми са най-мили .


                    
                  24 май 2010 година 


Тагове:   може,   учител,


Гласувай:
7



1. yuliya2006 - «Славянобългарска история Св. ...
24.05.2010 16:53
«Славянобългарска история Св. Паисий Хилендарски (1722 - ок. 1773)»






Славянобългарска история




ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, ЦАРЕ И СВЕТИИ И ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ДЕЯНИЯ И СЪБИТИЯ. СЪБРА И НАРЕДИ ПАИСИЙ ЙЕРОМОНАХ, КОЙТО ЖИВЕЕШЕ В СВЕТА ГОРА АТОНСКА И БЕШЕ ДОШЪЛ ТАМ ОТ САМОКОВСКАТА ЕПАРХИЯ В 1745 ГОДИНА. А СЪБРА ТАЗИ ИСТОРИЯ В 1762 ГОДИНА ЗА ПОЛЗА НА БЪЛГАРСКИЯ РОД.

ПРЕДИСЛОВИЕ КЪМ ОНИЯ, KОИТО ЖЕЛАЯТ ДА ПРОЧЕТАТ И ЧУЯТ НАПИСАНОТО В ТАЯ ИСТОРИЯ

Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя род и своето българско отечество и желаете да разберете и знаете известното за своя български род и за ващите бащи, прадеди и царе, патриарси и светии как изпърво са живели и прекарвали. За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език.

Така и аз ви написах подред това, което е известно за вашия род и език. Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи. Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знете за своя род и език. Преписвайте тая историйца и платете,нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!

Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамуват да се нарекат българи. О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и mрочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това бъларите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах.

Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език? Но, рече, гърците са по-мъдри и по-културни, а българите са прости и глупави и нямат изтънчени думи. Затова, казва, по-добре да се присъединим към гърците. Но виж, неразумни, от гърците има много народи по-мъдри и по-славни. Оставя ли някой грък своя език и учение и род, както ти, безумни, оставяш и нямаш никакви придобивки от гръцката мъдрост и изтънченост? Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и се учи на своя език! По-добра е българската простота и незлобливост. Простите българи в своя дом приемат и гощават всекиго и даряват милостина на ония, които просят от тях. А мъдрите и културни (гърци) никак не правят това, но и отнемат от простите и грабят несправедливо и повече грях, а не полза ще получат от своята мъдрост и култура. Или се срамуваш от своя род и език пред учените и търговците и славните на земята, защото българите са прости и няма от тях много търговци и грамотни, и вещи, и знаменити на земята в днешно време, но повечето от тях са прости орачи, копачи, овчари и прости занаятчии? Аз ще ти отговоря накратко за това. От Адама до Давида и праведния Йоаким, Йосиф годеник (на света Богородица), колкото праведни и свети пророци и патриарси имаше и се нарекоха велики на земята и пред бога, никой от тях не беше търговец или прехитър и горделив човек, както сегашните хитреци които ти имаш на почит и им се чудиш и се влачиш по техния език и обичай. Но всички тия праведни праотци са били земеделци и овчари и били богати с добитък и земни плодове, и били прости и незлобливи на земята. И самият Христос слезе и заживя в дома на простия и бедния Йосиф. Виж как бог обича повече простите и незлобливи орачи и овчари и най-първо тях е възлюбил и прославил на земята, а ти се срамуваш, защото българите са прости и неизкусни, и овчари, и орачи, оставяш своя род и език, хвалиш чуждия език и се влачиш по техния обичай.

Аз видях, че много българи постъпват така и отиват по чужди език и обичай, а своя хулят. Затова тук написах за ония отцеругатели, които не обичат своя род и език; а за вас, които обичате да знаете и слушате своя род и език, написах да знаете, че нашите български царе, партиарси и архиереи не са били без летописни книги и кондики. Толкова години са царували и господствували на земята и са имали царски истории и архиерейски кондики, знания за всичко и за много български светци, жития и служби. Но в онова време не е имало славянски печатници, а хората от небрежност не преписвали. На малко места се намирали такива книги. А когато турците заели българската земя ненадейно, те погазили и изгорили черквите, манастирите, царските и архиерейските дворци. В това време хората бягали от турския страх и ужас само да запазят своя живот и в това люто време загинали ония царски истории и кондики за българските патриарси и архиереи и на много светци житията и службите. И днес няма тия летописни книги, които са били пространно написани за нашия народ и за българските царе.

Аз прочетох много и премного книги и много време търсих прилежно, но никак не можах да намеря. В много ръкописи и печатни истории по малко, рядко и накратко се намира. Някой си Маврубир, латинец, превел от гръцки една кратка история за българските царе, но съвсем кратко - едва се намериха техните имена и кой след кого е царувал. Самият този Маврубир е написал: "Така казват гърците поради завистта и ненавистта, която имали към българите. Не са описали храбрите постъпки и славните дела на българския народ и царе, накратко и противното писали, както им било удобно, за да не се срамуват, че българите много пъти са ги побеждавали и са взимали от тях данък." От този Маврубир и от много други истории събрах за много време същественото, по-разпространих и съставих тази историйка. При все че се намира в много книги по малко и накратко писано за българите, но не може всеки човек да има тия книги, да ги чете и да ги помни, затова разсъдих и събрах всичко в едно





РУСКИ САЙТ
http://www.playcast.ru/view/1236167/20892896ae7e5ae2aa8beb67bfc79d3d7f36fba6pl
цитирай
2. panazea - Много интересна биография!
24.05.2010 16:54
Честит празник!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dimona
Категория: Други
Прочетен: 126382
Постинги: 43
Коментари: 32
Гласове: 335
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031