Постинг
15.01.2011 16:02 -
НАЙ-АТРАКТИВНОТО МИ СЛЪНЧЕВО ЗАТЪМНЕНИЕ
Тази година ,може да се каже , започна с частично слънчево затъмнение ... На 4 януари , към 11 часа преди обяд настъпи сумрак , фазата на кулминацията на припокриване на слънцето от луната . Слънцето стана луна с кървавочервена светлина . Слънцето и луната си смениха ролите в небесния спектакъл ...
Бях си подготвил подходящо опушено със свещ стъкло и отвреме на време надзъртах през него за да наблюдавам последното в живота си слънчево затъмнение . Следващото щяло да бъде през 2080 година , не че не се каня да живея до 120 години , но все пак ... , знае ли се .
Наблюдавайки частичното слънчево затъмнение си припомних за най-атрактивното пълно слънчево затъмнение в живота ми .
Случи се на 11 август 1999 година над Рилския манастир на пътеката за "Рибни езера". Аз си носех транзисторчето от ТСМ - ма , бях пъхнал слушалките в ушите си и непрекъснато слушах коментарите за това природно явление , което може да се наблюдава един път в живота .Нарекоха го "небесен спетакъл". Спектакълът щеше да се състои точно в 14 часа и 10 минути . Най-добре щеше да се наблюдава в района на Северна Добруджа .Екипи със снимачна техника бяха заели позиции на Шабла , Каварна и Камен бряг още от по-първия ден бяха разпънали палатките и очакваха събитието , както се очакват извънземни ...
А ние бяхме в Рила ... За да наблюдаваме "черното слънце" ни беше необходимо опушено стъкло , но къде ти стъкло в планината .Пресякохме три притока на Рилска река и навлязохме в Тиха Рила . На един голям завой , зад висока клоната мура си избрахме бивак , малко преди началото на затъмнението .Някой преди нас бяха направили огнище и клали огън , стояха недогорели клонаци .Въргаляше се и един празен буркан ...Ето откъде ще направим нашето наблюдателно стъкло .Опушването беше трудно , но все пак се получи .
Към 14,05 небето притъмня , изгубиха се характерните слънчеви сенки , които хвърляха дърветата .Настъпи сумрак и стана малко по-хладно /по-късно по радиото казаха , че температурата е паднала със 7 градуса /.
Всички сойки из планината се раздвижиха паникьосани , прелитаха и грачеха от клон на клон търсейки място за "нощувка".Особената светлина на "опаловия час" , сиво-бежовия сумрак направи сенките на дърветата златисти .За 4- 5 минути всичко утихна и притъмня ... Много за кратко беше атракцията , когато Слънцето и Луната се целунаха ...Слънцето , Луната и Земята се подредиха във шпалир в своя безкраен път във Вселената . Мигът беше вълшебен , мигът беше неповторим и съдбовен , поне за мен ... Древните са обожествявали небесните светила .За тях Слънцето , Луната , Земята са имали душа , били са живи ?!
Техчи над планината въздухът изпразнен ,
Луната гризна си от Слънцето огромен залък .
Сумракът оцвети гората сива ,
птиците излъгани се готвеха за сън ...
Слънцето догони свойта севда -
върху Луната хвърли сянка ,
но целувката им беше кратка ...
Върху Луната падна сянка на съмнение -
Слънцето не я обича вече ...
15 януари 2011
Бях си подготвил подходящо опушено със свещ стъкло и отвреме на време надзъртах през него за да наблюдавам последното в живота си слънчево затъмнение . Следващото щяло да бъде през 2080 година , не че не се каня да живея до 120 години , но все пак ... , знае ли се .
Наблюдавайки частичното слънчево затъмнение си припомних за най-атрактивното пълно слънчево затъмнение в живота ми .
Случи се на 11 август 1999 година над Рилския манастир на пътеката за "Рибни езера". Аз си носех транзисторчето от ТСМ - ма , бях пъхнал слушалките в ушите си и непрекъснато слушах коментарите за това природно явление , което може да се наблюдава един път в живота .Нарекоха го "небесен спетакъл". Спектакълът щеше да се състои точно в 14 часа и 10 минути . Най-добре щеше да се наблюдава в района на Северна Добруджа .Екипи със снимачна техника бяха заели позиции на Шабла , Каварна и Камен бряг още от по-първия ден бяха разпънали палатките и очакваха събитието , както се очакват извънземни ...
А ние бяхме в Рила ... За да наблюдаваме "черното слънце" ни беше необходимо опушено стъкло , но къде ти стъкло в планината .Пресякохме три притока на Рилска река и навлязохме в Тиха Рила . На един голям завой , зад висока клоната мура си избрахме бивак , малко преди началото на затъмнението .Някой преди нас бяха направили огнище и клали огън , стояха недогорели клонаци .Въргаляше се и един празен буркан ...Ето откъде ще направим нашето наблюдателно стъкло .Опушването беше трудно , но все пак се получи .
Към 14,05 небето притъмня , изгубиха се характерните слънчеви сенки , които хвърляха дърветата .Настъпи сумрак и стана малко по-хладно /по-късно по радиото казаха , че температурата е паднала със 7 градуса /.
Всички сойки из планината се раздвижиха паникьосани , прелитаха и грачеха от клон на клон търсейки място за "нощувка".Особената светлина на "опаловия час" , сиво-бежовия сумрак направи сенките на дърветата златисти .За 4- 5 минути всичко утихна и притъмня ... Много за кратко беше атракцията , когато Слънцето и Луната се целунаха ...Слънцето , Луната и Земята се подредиха във шпалир в своя безкраен път във Вселената . Мигът беше вълшебен , мигът беше неповторим и съдбовен , поне за мен ... Древните са обожествявали небесните светила .За тях Слънцето , Луната , Земята са имали душа , били са живи ?!
Техчи над планината въздухът изпразнен ,
Луната гризна си от Слънцето огромен залък .
Сумракът оцвети гората сива ,
птиците излъгани се готвеха за сън ...
Слънцето догони свойта севда -
върху Луната хвърли сянка ,
но целувката им беше кратка ...
Върху Луната падна сянка на съмнение -
Слънцето не я обича вече ...
15 януари 2011
На 4 януари не можах да наблюдавам слънчевото затъмнение, защото при нас беше облачно. Имаше и хубав бял сняг, пътищата още не бяха изчистени от него.
Вечерта беше толкова светло и красиво! Все още не мога да си обясня от какво се е получила тази светлина. Някой физик може би знае как става това.
цитирайВечерта беше толкова светло и красиво! Все още не мога да си обясня от какво се е получила тази светлина. Някой физик може би знае как става това.
Търсене
Блогрол
