Постинг
01.09.2015 14:43 -
НЯМА ТАКОВА ПЪТУВАНЕ ...
Слънцето грееше безмилостно . Пътниците чакаха търпеливо под сенките на дърветата пред гарата ... Половин час след времето за потегляне пристигна една маршрутка-влак . Един от пътниците попита шофьора закъде ще пътува , а той отговори : "заникъде"...
След малко пристигна голям автобус , който щеше да ни извози до едно село в Балкана , откъдето щяхме да се прехвърлим на пътническия влак и да продължим с него до един голям морски град .
Натъпкахме се в автобуса и потеглихме в най-обедния и горещ час от деня . Една пътничка отвори прозореца , защото беше много горещо и задушно , но водачът на автобуса я нахока , веднага да го затвори , защото има включен климатик . Климатикът не се усещаше изобщо и беше горещо като в сауна . Пътувахме около час , но това беше достатъчно дълго , за да колабира началник-влакът . Останалите от екипа на влака поливаха главата на припадналата жена с вода от бутилка за минерална вода . Някой дори предложи да извикат кола на бърза помощ , но след като жената взе валидол малко и попремина и продължи смяната си .
На гарата , от която щяхме да се качим на истинския влак , беше композиран дълъг товарен влак , който пък щеше да потегли след три часа . Нямаше как , нов екшън - екипът на влака ни поведе един след друг , за да пропълзим под вагоните на товарния влак . Възрастни , хора на средна възраст , придърпвайки и подавайки си един на друг багажи минахме на четири крака под товарния влак . Най-накрая си седнахме на местата и потеглихме ...
Това беше едно незабравимо пътуване ...
1 септември 2015
След малко пристигна голям автобус , който щеше да ни извози до едно село в Балкана , откъдето щяхме да се прехвърлим на пътническия влак и да продължим с него до един голям морски град .
Натъпкахме се в автобуса и потеглихме в най-обедния и горещ час от деня . Една пътничка отвори прозореца , защото беше много горещо и задушно , но водачът на автобуса я нахока , веднага да го затвори , защото има включен климатик . Климатикът не се усещаше изобщо и беше горещо като в сауна . Пътувахме около час , но това беше достатъчно дълго , за да колабира началник-влакът . Останалите от екипа на влака поливаха главата на припадналата жена с вода от бутилка за минерална вода . Някой дори предложи да извикат кола на бърза помощ , но след като жената взе валидол малко и попремина и продължи смяната си .
На гарата , от която щяхме да се качим на истинския влак , беше композиран дълъг товарен влак , който пък щеше да потегли след три часа . Нямаше как , нов екшън - екипът на влака ни поведе един след друг , за да пропълзим под вагоните на товарния влак . Възрастни , хора на средна възраст , придърпвайки и подавайки си един на друг багажи минахме на четири крака под товарния влак . Най-накрая си седнахме на местата и потеглихме ...
Това беше едно незабравимо пътуване ...
1 септември 2015
Няма коментари
Търсене
Блогрол