Постинг
08.04.2010 12:42 -
ТАЙНСТВЕНОСТ , АДРЕНАЛИН , РОМАНТИКА
Автор: dimona
Категория: Туризъм
Прочетен: 14216 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 28.10.2012 17:15
Прочетен: 14216 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 28.10.2012 17:15
През почивните дни никак не ми се стои в къщи . Гледам да метна раницата на гърба и да поскитам по широкия свят ... Особено ако се съберат повече почивни дни , както сега по Великден .
Тръгнах за Искърското дефиле с настройката да се насладя на живописните пейзажи , на бълбукащата река , която си пробива път през скали и върхари . Къщичките - разхвърляни като детски кубчета по склоновете на планината , а покрай тях лъкатуши като сребърна змия най-дългата българска река . Обичам да минавам през този пролом особено през пролетта и есента и вълнението ми бе голямо , сега когато ми се отвори път за там ...
Влакът минаваше покрай бели джанки , жълти форзации и през тунели и мостове , като следваше пътя на Искъра . Планинските рътлини все още бяха в зимна премяна - сива и безцветна , но тревата бе свежа и пролетно зелена . Радвахме се на един слънчев пролетен ден . И сякаш много бързо влакът ни изсухли на гарата във Враца .
Първата ни цел беше да видим къщичката на баба Илийца във врачанското село Челопек . То се оказа доста близо до Враца . Как е дошло интересното му име ? Слънцето първо огрявало челото на планината над селото и така от "чело и пече " се получило "Чело-пек ".
Къщичката на героичната българка , възпята от патриарха на българската литература в разказа му "Една българка " , е бедна , на горния кат има само една стая с огнище , а на долния са се отглеждали животните .
Народната приказка гласи , че "във Враца гарга не каца " , но ние кацнахме и още как , точно на централния площад пред паметника на Ботев , с огромните тарджуци на гръб .
По наша създадена традиция , винаги когато минаваме през Враца първо се отбиваме в историческия музей . Обикалям музея за трети път и все не ми омръзва . Имам си любими експонати , сред които са златният венец на тракийска принцеса , миниатюрна мраморна скулптура на крава с теленце от римската епоха и разбира се сребърните съдини от най-голямото тракийско съкровище - Рогозенското .
Тази година искам да отида и до още едно място - черквата , която "пее " със тридесет хиляди гърнета .За нея наскоро писаха във вестник
"Стандарт " . Тя се намира в комплекса от музии "Епископ Софроний Врачански ". Самият Софроний е служил , пял е в тази черква и гласът му е отеквал в тази черква с чудесна акустика . Случи се да е точно на разпети петък , провряхме се под плащеницата за здраве и късмет . Куриозното бе , че никой от служителите на черквата не знаеше за този факт , че в пространството между тавана и керемидите са зазидани грънците ...
Те били открити съвсем случайно от реставраторите при последния ремонт на черквата "Свето Възнесение Господне " - най-старата във Враца и така била разкодирана тайната на прекрасната акустика ...
Щяхме да нощуваме в Алпийския дом .Тръгнахме по реката с името Лева , а тя беше изключително живописна ... Чудесно разцъфналите храсти и овошки оцветяваха пъстро бреговете в бяло , жълто и розово . Водите и подскачаха буйно по белите варовикови скали . Малко по-нагоре тази река беше изсякла в отвесните варовикови скали стръмния проход "Вратцата " - символът на Враца . Тази "врата" е всъщност на четиридесет хиляди години и е дело на природата ...
Сега отвесните врачански скали са изключително приоритет на алпинисти и катерачи . Те бяха окупирали поляните под тях със своите разноцветни палатки .
Вратцата и районът наоколо е обвеян от тайнственост , адреналин и романтика ...
8 април 2010 г.
Тръгнах за Искърското дефиле с настройката да се насладя на живописните пейзажи , на бълбукащата река , която си пробива път през скали и върхари . Къщичките - разхвърляни като детски кубчета по склоновете на планината , а покрай тях лъкатуши като сребърна змия най-дългата българска река . Обичам да минавам през този пролом особено през пролетта и есента и вълнението ми бе голямо , сега когато ми се отвори път за там ...
Влакът минаваше покрай бели джанки , жълти форзации и през тунели и мостове , като следваше пътя на Искъра . Планинските рътлини все още бяха в зимна премяна - сива и безцветна , но тревата бе свежа и пролетно зелена . Радвахме се на един слънчев пролетен ден . И сякаш много бързо влакът ни изсухли на гарата във Враца .
Първата ни цел беше да видим къщичката на баба Илийца във врачанското село Челопек . То се оказа доста близо до Враца . Как е дошло интересното му име ? Слънцето първо огрявало челото на планината над селото и така от "чело и пече " се получило "Чело-пек ".
Къщичката на героичната българка , възпята от патриарха на българската литература в разказа му "Една българка " , е бедна , на горния кат има само една стая с огнище , а на долния са се отглеждали животните .
Народната приказка гласи , че "във Враца гарга не каца " , но ние кацнахме и още как , точно на централния площад пред паметника на Ботев , с огромните тарджуци на гръб .
По наша създадена традиция , винаги когато минаваме през Враца първо се отбиваме в историческия музей . Обикалям музея за трети път и все не ми омръзва . Имам си любими експонати , сред които са златният венец на тракийска принцеса , миниатюрна мраморна скулптура на крава с теленце от римската епоха и разбира се сребърните съдини от най-голямото тракийско съкровище - Рогозенското .
Тази година искам да отида и до още едно място - черквата , която "пее " със тридесет хиляди гърнета .За нея наскоро писаха във вестник
"Стандарт " . Тя се намира в комплекса от музии "Епископ Софроний Врачански ". Самият Софроний е служил , пял е в тази черква и гласът му е отеквал в тази черква с чудесна акустика . Случи се да е точно на разпети петък , провряхме се под плащеницата за здраве и късмет . Куриозното бе , че никой от служителите на черквата не знаеше за този факт , че в пространството между тавана и керемидите са зазидани грънците ...
Те били открити съвсем случайно от реставраторите при последния ремонт на черквата "Свето Възнесение Господне " - най-старата във Враца и така била разкодирана тайната на прекрасната акустика ...
Щяхме да нощуваме в Алпийския дом .Тръгнахме по реката с името Лева , а тя беше изключително живописна ... Чудесно разцъфналите храсти и овошки оцветяваха пъстро бреговете в бяло , жълто и розово . Водите и подскачаха буйно по белите варовикови скали . Малко по-нагоре тази река беше изсякла в отвесните варовикови скали стръмния проход "Вратцата " - символът на Враца . Тази "врата" е всъщност на четиридесет хиляди години и е дело на природата ...
Сега отвесните врачански скали са изключително приоритет на алпинисти и катерачи . Те бяха окупирали поляните под тях със своите разноцветни палатки .
Вратцата и районът наоколо е обвеян от тайнственост , адреналин и романтика ...
8 април 2010 г.
Търсене
Блогрол
